Как да снимаме детето, когато то категорично не иска

Ще започнем с една истина: бебе, което плаче на кръщенето си, не е провал. Това е реалност. Много деца реагират на някаква част от ритуала - миро, вода, високите гласове на свещеника, или просто защото е денят преди това да спи. Нашата работа не е да избегнем плача, а да го превърнем в кадри, които един ден ще гледате с усмивка.

Първо правило - плачът не се избягва, той се документира

Снимката на плачещо бебе в кръщелната купел е класическа. Не я пропускаме нарочно. Вашето дете ще израстне и ще се смее на нея. Това е част от истината за деня, а не грешка, която трябва да се скрие.

Второ правило - децата се разсейват, не се командват

Особено децата между 2 и 5 години. Ако им кажеш "стой мирно и гледай насам", получаваш точно обратното. Нашият подход: оставяме ги да правят каквото искат. Когато изваждат играчка, снимаме това. Когато бягат, снимаме бягането. Когато се смеят на нещо безсмислено, снимаме смеха. Резултатът винаги е по-добър от постановените кадри.

Трето правило - никога не плашим детето

Големи обективи, светкавици, фотографи в черно - това може да уплаши малко дете. Ние работим без светкавица при деца и се обличаме неутрално. Първите минути оставяме детето да ни "опознае", без да вдигаме камерата. Едва след това започваме да снимаме.

Трикове, които работят с деца

• Играчка на главата на камерата за директен поглед в обектива
• Прост смях като "ку-ку" от родителя зад нас
• Звуци с устни, бебета се обръщат към непознати шумове
• Даване на детето да "хване" капачката на обектива
• Задаване на въпрос: "Къде е татко?", детето се обръща

Ритуалът в църквата

Тук детето няма избор. Свещеникът ще прави каквото трябва, и детето вероятно ще реагира. Нашата работа е просто да сме в правилния ъгъл, в правилния момент, без да пречим на ритуала. Не молим свещеника да забави за снимка, не молим родителите да позират, не молим кумата да "погледне насам". Ритуалът си върви, ние следваме.

Често най-запомнящите се кадри са тези след ритуала, когато детето се е успокоило и заспива на рамото на родител. Такива кадри никога не биха съществували, ако детето беше "перфектно послушно".

След ритуала

Оставяме 15-20 минути детето да се преоблече, да хапне, да се успокои. Едва след това правим семейните кадри. Ако детето е разстроено, не го насилваме, чакаме. Кръщенето е веднъж в живота, можем да изчакаме още малко.

Ако вашето дете е особено срамежливо или с труден темперамент, кажете ни предварително. Можем да обсъдим подхода при предварителната консултация, за да сме готови за това какво да очакваме.